Колективна финансова депресия

Съвременната медицина изглежда се съгласява с факта, че финансовата криза оказва влияние върху човешкото здраве. Загубата на богатство заради срива на борсите, ограничените бизнес възможности, безработицата – а понякога и по-лошо, страхът да загубиш работата си, пряко или косвено – влияят на здравето и самочувствието на човека.

Ако не се лъжа, изследвания в тази насока започнаха да се провеждат още в първите фази на настоящата финансова криза, преди две години. Тук ще обърна внимание на три нови гледни точки, които току-виж помогнат на някой притеснен пазарен субект.

Преди месец в списание Nature бе публикуван материал, доказващ чрез експерименти върху плъхове, че стресът намалява способността за вземане на решение. Поставено под стрес, съществото „зацикля”, т.е. то се осланя на навика, а не търси резултата.

За да стигнат до това заключение, екип португалски учени са стресирали по най-различни способи опитна група плъхове в продължение на четири седмици. Стресът е пораждан от слаби електрошокове, потапяне във вода, затваряне в една клетка с други доминантни плъхове.

Резултатът е, че стресираните плъхове нямат проблеми да се научат да получават храна с натискане на един бутон, но се затрудняват да спрат да натискат бутона – когато за получаване на храна методът е вече друг.

Учените обобщават: „Способността да се променят поведенческите стратегии е необходима за вземането на правилно решение. Ние показваме, че хроничният стрес предопределя стратегиите за вземане на решение и въздейства на способността на стресираните животни да предприемат действия въз основа на техните последици”.

Сам по себе си стресът е твърде коварен: той причинява високо кръвно налягане, втвърдяване на кръвоносните съдове, потискане на имунната система; стресът повишава риска от диабет, води до депресия, причина е за болестта на Алцхаймер – и ни прави неприятна компания на маса, коментира редактор на The New York Times.

Сега пък разбираме, че стресът води и до промяна в структурата на мозъчната дейност: в стресираните плъхове се наблюдава хипертрофия на секторите в мозъка, отговарящи за формирането на навици (сензорно-моторни) и атрофия в частите на мозъка, отговарящи за вземането на решения (асоциативни).

Следователно, да тръгнем отзад напред, ако някой усеща за себе си, че от месеци прави едно и също нещо без резултат – може би е време да си почине и да опита нещо друго, за постигане на същата цел. Добрата новина е, че след като стресираните плъхове са оставени на мира в течение на четири седмици, мозъчните аномалии се нормализират и те възвръщат природната си хитрост и ловкост в набавянето на храна.

Та като по-горе стана дума за поведение на маса – изследване, публикувано вчера в списание Addictions твърди, че въздържателите имат по-голяма склонност да развиват депресии по сравнение с нормалните хора, които си пийват.

Отдавна се знае, че голямото пиене води до тежки душевни разстройства, халюцинации на плъхове и хлебарки и т.н. Сега обаче се разкрива, че твърде ниското ниво на консумация на алкохол също има връзка с болестите на ума и душата.

Обработени са данни за навиците на пиене и менталното здраве на 38,000 норвежци. Открита е статистическа зависимост: тези, които не са пили алкохол през последните две седмици, по-често (по сравнение с умерените пиячи) съобщават за симптоми на депресия. Най-големи депресари са се оказали тъкмо тези хора, които са определили себе си в графата „въздържатели”.

Изследователите са проучили и контра-хипотезата: възможно е депресиите сред хората, които не пият, да се дължат на принудително отказване на алкохола в един по-ранен период (заради здравословни проблеми или развиване на алкохолна зависимост).

Действително, 14% от настоящите въздържатели са били „сериозни пиячи” преди десет години – но не това е определящият фактор за повсеместната депресия сред непиячите. Нито пък фактори като брой на приятелите, физическо здраве, възраст: те също играят своята роля, но не променят общата статистическа картина.

Заключението на норвежските изследователи е, че в западното общество пиенето на алкохол се е превърнало в норма, така че въздържанието, като съзнателно а не принудително решение, може да се разглежда като белег за социална маргиналност или ментални заболявания. Предвид факта, че във Великобритания годишно 33,000 души умират заради злоупотреба с алкохол, норвежците съветват мъжете да не пият повече от 3-4 питиета, а жените не повече от две-три. Ежедневно.

Жени и мъже: тук стигнахме до третата гледна точка за модерните депресии, която искам да споделя, тази на известния германски психоаналитик Хорст – Еберхард Рихтер. Професорът е на мнение, че до световна криза от такъв мащаб нямаше да се стигне, ако повече жени заемаха водещи позиции във финансовия отрасъл.

Мъжете се страхуват да не загубят доминиращата си позиция – затова те потискат моралните си чувства, за да не изглеждат женчовци и добряци, твърди Рихтер в интервю за „Шпигел”. Озлоблението, алчността и егоизмът се считат като необходими фактори за успех в днешния мъжки свят. И само ако жените, за които е свойствена взаимопомощ, заемат ръководните постове на банки и надзорни органи, ще видим позитивните ефекти от свободното и социално пазарно стопанство.

86-годишният професор потвърждава, че броят на пациентите в неговата психотерапевтична практика напоследък се е увеличил. Песимизмът относно бъдещето е толкова широко разпространен, че дори може да се говори за колективна депресия. „Клиентите идват с главоболие или смущения в съня. Тези оплаквания са свързани с напрежение или грижи”.

Но тъй като се страхуват да не загубят работните си места, пациентите на психоаналитика не искат да се задържат на кушетката и да говорят за проблемите си. Те искат да се изправят бързо на крака и затова предпочитат да им предписват хапчета.

Финансовата криза не е довела до чувство на вина или срам сред финансовите мениджъри; тези чувства се изтласкват. Страхът от загуба на социалния статус и страхът от провал са това, което води финансистите при психоаналитик.

Модерният капитализъм е болен от хищничество, счита Рихтер. Свободното пазарно стопанство може да съществува само ако обществото го възприема като социална и справедлива система. Но днешното общество одобрява алчността и безскрупулността и ги счита за двигатели на успеха.

”Ако някой като мен вече повече от половин век е изслушвал хората и наблюдавал политиката, ще забележи, че хората са се променили. Когато Адам Смит откри през XVIII век либералното пазарно стопанство, той вече беше написал дебелата книга ‘Теория на моралните чувства’. Той бе на мнение, че егоистичните мотиви трябва да се уравновесят посредством социални чувства и така да се избегне даването воля на собствените страсти. Това днес вече не функционира. Изчезването на социалното чувство за отговорност е болестта на модерния капитализъм”.

Няма кого да виним за света, в който живеем: стопанската система отразява зрелостта на обществото, неговия дух („всичко идва отвътре … култура на честност и хуманност възниква само тогава, когато се променя духът”). Тогава? Остава ни само да се надяваме, че кормилото на икономиката ще поемат жените. Тук ще си позволя да допълня професора: по-добрите жени.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s