Зърно или желязо

Като продължение на интереса ни към историята на парите, забележете следното описание за начините на разплащане в Европейска Турция в средата на XIX век:

„В Турция има банкери само в някои крайбрежни и погранични градове. Така че … всеки пътник е неизбежно осъден да носи със себе си пари в наличност. Разменната монета в Турция обаче е един ръждив меден гологан, от който ви трябва огромно количество, ако ви е необходима дори неголяма сума”.

„Когато тръгнахме от Белград, един кон едва ни стигна, за да натоварим парите си, и всеки път когато трябваше да отваряме торбите си с нашето заключено съкровище, рискувахме да възбудим алчността на ‘помощниците’… Златните австрийски дукати са най-търсените пари, но те не могат да служат за дребни разходи.”

Горните думи принадлежат на Жером – Адолф Бланки, френски икономист, предприел пътешествие из Ориента, за да докладва на френския външен министър действително ли е толкова лошо положението на поробените български християни след потушаването на поредното въстание. Плод на това пътешествие е книгата „Пътуване из България през 1841 година”.

Впрочем Фернан Бродел, сънародникът на Бланки и най-голям авторитет в историята на ранния капитализъм, открива същото европейско удивление към изостаналостта на размяната в Турция още в XVI век: „Всяко нещо в Турция се прави с пари в брой. Затова няма нито книжнина, нито търговски дневник с дебит и кредит, нито сметководни книги”, твърди през 1550 година френски търговец.

Бродел разсъждава, че в Османската империя е характерен известен „примитивизъм на размяната, един от признаците за който е смущаващо ниското ниво на цените спрямо Западна Европа … Защото парите, които са нервната система на западната търговия, в най-честия случай само прекосяват турска територия”. (Световното време, 1979, стр. 470).

Парите или свършват в касите на алчните паши и султана, или изтичат към Индийския океан. Затова сред най-изгодните стоки, с които Венеция търгува с империята, са златните монети, които препродадени в Константинопол на моменти носели по 20% печалба.

В светлината на днешния credit crunch това е твърде интересна история, но всъщност бих искал да обърна внимание на два други момента, които могат да заинтригуват съвременния българин, четящ книгата на Бланки. На първо място, забележките за стопанската география на българските земи. Цитирам от глава XIII, „За земеделието в България – За промишлеността и търговията”(ИК „Колибри”, 2005, стр. 126 – 132).

„Българите притежават най-сигурната основа за съществуването на един народ – богата земя, мек климат, голяма гранична река, обработваеми низини, гористи планини, мини и многоброен добитък, способен на неограничено възпроизводство”.

Според Адолф Бланки, ужасната стопанска изостаналост на България, която въпреки най-топлите му чувства към поробения християнски народ той не може и не иска да скрие („все още не наторяват земята, освен случайно, чрез преминаващите по полето говеда, овце и коне”; „достатъчно е да се види как жънат българите, за да се проумее, че те не ценят сламата”; „страна, в която сякаш и не подозират за съществуването на толкова приятни и разнообразни плодове, каквито има в нашите овощни градини”), се дължи на безправието на раята, старателно ограбвана от мюсюлманите, лишена от елементарна сигурност за собствеността си. „Всички се угощават от гроздето на българина като на всеобщо празненство”.

По тази причина селата на българите са разположени навътре в клисурите, далеч от търговските пътища, а богатите земи от равнините пустеят. Но „България неминуемо ще забогатее някой ден от отглеждането на промишлени растения”, като „селскостопанското богатство на българите ще нарасне най-много от отглеждането на животни, вече многобройни в страната”.

Това ще стане, когато българският народ получи свободата сам да яде плодовете, които отглежда. „Денят, в който България се радва на режим, гарантиращ сигурността на капиталите и на хората, обширните земи, оставени днес на произвола … ще могат да изхранят тройно, а може би и петорно повече население от сегашното”.

Тук си спомних за стряскащата статистика, че днес добивите на декар у нас са най-ниски в Европейския съюз и затова отидох в сайта на европейската служба ЕВРОСТАТ за повече подробности за аграрния провал на България. Но до селското стопанство не стигнах, вниманието ми привлече другото нещо: най-новите данни за раждаемостта и смъртността на Стария континент. Естественият прираст на българското население през 2008 г. е минус 4.4 на хиляда, втори най-смъртоносен резултат в ЕС след Литва.

Логично е да се предположи, че демографският срив в България се дължи на – или поне е в пряка зависимост от – аграрния ни провал. Това обясни още Адам Смит. Нашият праучител говори за пълна степен на богатството на страните: самата природа определя каква ще е базата на дадена национална икономика. Това може да е земеделие, животновъдство, рибарство, дърварство, винарство, цветарство, няма значение. Ако потенциалът за богатство в основата не е осъществен, то сградата, структурата на националното богатство не би могла да бъде пълноценна и населението намалява.

Именно по причина на аграрния ни провал в икономиката на България се формират неестествени ценови системи. Ниски заплати, високи потребителски разходи – люпилня за сивата икономика. Комунален капитализъм, както с лека погнуса отрони Румен Аврамов. Де да беше комунален, господин Аврамов, и де да беше капитализъм …

Българската национална политика в селското и горското стопаство през последните 70 години се оказа провал, тъй като нивото на научна и технологична осигуреност в този сектор днес е изключително ниско, от което разбира се страдат добивите. В добавка разпределянето на приходите от селското стопанство продължава, както в турско време, да ощетява селското население, което би следвало да обработва земята.

Неумението на държавните органи да създадат приемлив бит в селата води до обезлюдяване, процес който има свойството да се самоусилва. Още, войнстващият (псевдо)либерализъм доведе до загуба на поминък сред голяма част от селското население. Страната ни се провали в осигуряването на експортни пазари за българската селскостопанска продукция, което е с фатални последици не само за стопанството, но и за самочувствието на селянина.

В тази връзка, моля открийте българските продукти сред плодовете и зеленчуците, изложени в столичните хипермаркети. По мои оценки, около 20% от артикулите. Оттегляйки се от регулативните си функции на вътрешния пазар на селскостопанска продукция, държавата умело пренасочи приходните потоци към едрите прекупвачи, които вероятно са идентични с управляващия партиен (псевдо)елит.

Затова новото правителство на ПП ГЕРБ начело с Бойко Борисов трябва да си даде сметка, че ако действително иска да реши икономическите проблеми на нацията, то трябва да започне с основата, селското стопанство. България има потенциал да се превърне в цъфтяща градина. Но фермерското земеделие трябва старателно да се стимулира – вместо по-скоро вредните програми за диверсификация на поминъка в селата от последните няколко години, които виждаме до какво доведоха.

И колкото да е трудно това за една кротка държава като България, проявите на селски феодализъм трябва да се преследват и изкореняват. Може би нашите данъчни инспектори все пак трябва да направят няколко изненадващи проверки в махалите на Еленския Балкан.

Увлякох се, да отделим време и за втория поучителен момент, който днешният българин може да забележи в „Пътуване из България през 1841 година”. Книгата, за която говоря, видя първото си издание у нас през 2005 година. Смея да твърдя, че тази книга може да се изучава в часовете по история в гимназията: чете се много леко, написана е с голямо майсторство, топлото чувство към поробените българи християни е неподправено, изобилстват христоматийните примери, както можахте да се убедите по историята с коня, натоварен с медни пари. Та защо чак през 2005?

Отговорът е известен на доцентите по политикономия: Карл Маркс е изпитвал силна антипатия към Жером – Адолф Бланки. Не знам дали защото Бланки си е позволил да напише първата в Европа книга по стопанска история (1837 г.), или защото е последовател на Сей, но Мавъра изключително жлъчно напада френския си колега.

И така, в една Голяма енциклопедия от първите години на соца българските редактори повтарят Маркс, но по формулата „ако ти кихаш, аз хващам пневмония”; и нито дума за пътешествието на Бланки из България. За сметка на това революционерът Луи-Огюст Бланки, по-малък брат на икономиста пътешественик, прекарал половината си живот в затвора, е удостоен с хвалебствена статия. В крайна сметка нищо фатално, почитта на българите остава в семейството, все пак.

Казаното дотук ще ни наведе на неочакван извод. Революционерът Бланки, Огюст, е известен с крилатата мисъл: „Който има желязо, има хляб”. А икономистът Бланки, идвайки от Сърбия в България, навлиза в Софийската котловина и възкликва: „Почвата е черна, лека, плодородна, няма плевели. За да даде богата реколта, полето сякаш очаква единствено идването на власт, която би защитавала труда на хората”. (стр. 107)

И така, следвайки неумолимите закони на материалистическата неизбежност, Софийското равно поле даде желязо от завода „Кремиковци”, а не зърнена реколта. Да разбираме ли тогава, че през последните поне 70 години в България не е имало власт, която да защитава труда на хората?

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Истории and tagged . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s