Шахмат по покривите

Спомняте ли си предложението на гладния Остап Бендер да организира междугалактически шахматен турнир в селцето Васильки? Вероятно не са малко хората, които ще погледнат със същото недоверие и на проекта да спасим климата на планетата, като боядисаме покривите в градовете в бял цвят.

Характерното в случая е, че идеята се лансира не от някой производител на блажна боя, а от министъра на енергетиката на САЩ, физика с Нобелова награда Стивън Чу. От екипа на зеления президент Барак Обама.

В битов план ползата от слънцеотражателното покритие е безспорна в топлите географски ширини. На юг бялата боя може да намали сметките за електричество с 20, дори с 30% – заради по-малката нужда да се включва климатика. Семействата, които са побързали да изсветлят цвета на покрива си изтъкват, че температурата в домовете им незабавно се понижава с до 10 градуса по Целзий.

Но други умници възразяват, че градовете заемат едва 1.5% от площта на планетата, така че ползата от белите покриви е малка и трябва да се търсят други източници за борба със затоплянето.

Също така, през лятото е добре покрвивите, а и целите къщи да са в бяло – жителите на Средиземноморието от хилядолетия са достигнали до тази природна мъдрост, което може да се види например в очарователните искрящо бели гръцки градчета. Но през зимата нещата не стоят така: белият покрив е свързан с по-високи разходи за отопление – разходи както парични, така и в енергийни калории, т.е. въглеродни емисии. Тоест на север черният покрив би трябвало да бъде по-благотворен за природата.

Задачата за цвета на покривите в даден град става доста сложна: да се изчисли слънчевата радиация през различните месеци, като също така се вземе под внимание и структурата на енергийните ресурси на мястото. Тоест в някои градове, които се отопляват основно с електричество, произведено от въглища, боядисването на покривите в бял цвят има смисъл, дори и разходите за отопление през зимата да компенсират намалените разходи за охлаждане през лятото.

Американските учени са установили, че боядисването на покривите е неизгодно в градове като Минеаполис (със средна годишна температура само 7 градуса по Целзий) и Детройт, но има смисъл в географските граници чак до Ню Йорк и Чикаго. Нещо повече, известно е, че градовете създават свой собствен микроклимат с близо 2 градуса по-топъл от прилежащите територии; градовете са своеобразни топлинни острови, така че те допълнително изместват „изгодните изотерми” на север.

Друго американско изчисление гласи, че ако всички покриви в света в следващите 20 години се боядисат в бяло, то процесът на отразяване на слънчевата светлина (албедо) ще се засили в такъв мащаб, равностоен на съвкупните въглеродни емисии на цялата планета за една година. „Все едно Земята да се изключи за една година”, обяснява д-р Чу. „Това е еквивалентът на 24 милиарда метрични тона въглероден диоксид.”

От моя гледна точка, дори Нобеловата награда на министъра на енергетиката на САЩ все още не може да ме убеди, че въглеродните емисии са най-сериозния екологичен проблем на човечеството. В най-добрия случай белите (или сивите или кремавите, ако естетиката на градската среда не позволява чисто белия цвят) покриви и павета трябва да се придружават със строг контрол върху произхода на всичко пластмасово, дървено и хартиено в този свят. Нещо много повече, излезли сме извън чергата си, и то не аз и вие, които внимаваме да не надвишаваме разумните битови разходи.

Любителите на гротеската ще оценят следния любопитен момент, леко загатнат в една от първите просветителски статии по проблема „белите покриви”, публикувана наскоро в „Ню Йорк Таймс”. Всъщност покривите в Америка традиционно са били боядисвани в бяло – и така до 1950те, когато климатиците са въведени в бита. След като климатикът е измислен и изкаран на пазара, покривите започват да се правят от материали с цвят на въглен, склонни да държат малко по-топло през лятото: предимно смола, битуми и асфалт.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Икономики and tagged . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s