Защо пазарите не могат да излекуват здравеопазването

Като съдя от коментарите в блога ми и от пощата, която получавам, значителна част от американците вярват, че отговорът на проблемите в нашето здравеопазване – всъщност, единственият отговор – е да се доверим на свободния пазар. Мнозина вярват, че тази гледна точка отразява уроците на икономическата теория.

Не е така. Една от най-влиятелните икономически статии в следвоенната ера е „Несигурност и икономика на благоденствието в здравеопазването” от Кенет Ароу (Uncertainty and the welfare economics of health care, 1963), която демонстрира – убедително, това го вярвам аз и мнозина други – че здравеопазването не може да бъде продавано на пазара като хляб или телевизори. Ще ви предложа моята версия на аргументите на Ароу.

Здравеопазването има два много характерни аспекта. Единият е, че не знаеш дали и кога ще се нуждаеш от медицински грижи – но когато това време дойде, здравеопазването може да бъде изключително скъпо. Големите кинти са в третия байпас на коронарната артерия, в не-рутинните посещения на докторския кабинет; много малко са хората, които могат да си позволят да плащат от джоба си подобни големи медицински разходи.

Това вече говори, че здравеопазването не може да се продава като хляб. В по-голямата си част то трябва да се плаща с нещо като застраховка. От своя страна това означава, че някой друг, а не пациентът взема решението какво да се купи. Потребителският избор е безсмислица, когато става дума за здравеопазване. Също така, не може да се доверите и на застрахователните компании – те не правят бизнес за здраве, своето или вашето.

Проблемът се влошава от факта, че да плаща за вашето здраве от гледна точка на застрахователя е загуба – той отчита това като „медицински разходи”. Това пък означава, че застрахователят ще се опита да отклони колкото се може повече молби за оказване на здравни услуги, а също така ще отказва да застрахова хората, които най-силно се нуждаят от медицински грижи. Осъществяването на тези две стратегии изисква много ресурси, именно затова частните застрахователи имат много по-високи административни разходи, отколкото системите с индивидуално заплащане. А тъй като е широко разпространено мнението, че нашите съграждани трябва да получават такова здравеопазване, от което и ние самите се нуждаем – не всеки ще се съгласи с това, но повечето ще се съгласят – това означава, че частното застраховане в основата си харчи много пари за социално рушителни дейности.

Вторият аспект на здравеопазването е, че то е нещо сложно и при него не може да се разчита на опита или сравнението както при пазаруването. (“Чух че имали чудесни катетъри в болница Света Мария!”) По тази причина от докторите се очаква да спазват етичен кодекс, по тази причина от тях очакваме повече, отколкото от пекари или от собственици на бакалия.

Наистина, някоя организация за здравен мениджмънт може да прави трудните избори и да сравнява разходите, това е и практиката до известна степен. Но организациите за здравна поддръжка са изключително ограничени във възможността си да постигат разходна ефективност, тъй като хората не им вярват – те са институции с цел печалба и вашето лечение са техните разходи.

Между тези два фактора, здравеопазването чисто и просто не е стандартна пазарна история.

Всичко това не означава задължително, че социализираната медицина, или дори директното плащане, са единственият възможен път. Има множество успешни здравни системи, най-малкото измерено като доста добро здравеопазване на много по-ниска цена отколкото тук, и те са твърде различни една от друга. Но няма примери за успешно здравеопазване, базирано на принципите на свободния пазар, по следната проста причина: в здравеопазването свободният пазар просто не работи. А хората, които заявяват, че отговорът е пазарът, бягат както от теорията, така и от убедителните доказателства.

Paul Krugman. Why markets can’t cure healthcare. July 25, 2009, NYT

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Интернационални. Bookmark the permalink.

3 Responses to Защо пазарите не могат да излекуват здравеопазването

  1. Dimitur says:

    Има някои елементи от “свободния пазар”, които биха подобрили състоянието в България – премахване на “гарантирания” законово монопол на здравната каса.
    Не мога да разчитам на морала на “личния лекар” от поликлиниката, че ще даде направление незабавно, щом е необходимо. Системата го принуждава да задържа за “прегледи” пациентите максимално.

  2. Д.А. says:

    Отлично защитена е тезата на автора. Това е здравеопзването на европейската welfare state. До горния коментар на Dimitur! Премахване на “гарантирания” законово монопол на здравната каса, е елемент на свободния пазар, но не е елемент на ”социализираното здравеопазване”. Защото по този начин се хвърля здравеопазването в ръцете на частните застрахователни фондове и противоречи на тезата заложена в статията. ”Социализираното здравеопазване” по принцип е равноправно и еднакво насочено към всеки ,независимо от социалния статус и доходите на гражданина. В България проблема не е в съществуване на здравна каса по принцип, а в огромната корупция в най- високите етажи на властта и злоупотреба с парите на данъкоплатците. В България липсват правилата на правовата европейска държава за спиране и ликвидиране на това страшно явление- корупцията. Точно този проблем не се разбира от българите и вместо да вървят по стъпките на правовата държава, те предпочитат чистото отрицание или направо ликвидиране на създадените и действащи схеми и структури, без да казват с какво да бъдат заменени? Ми дайте да спуснем направо кепенците на държавата, по лесно е, вместо да се мъчим да проучваме и прилагаме прогресивния световен опит! Д.А. от ideyazabulgaria.org

  3. 5 says:

    или например:
    – ти избираш в кой фонд да внесеш здравните си осигуровки, не само към държавния
    – не са малко като процент
    – всяки фонд може да сключва договори с болници за по-сериозните пътеки и да плаща директно към личните лекари
    – фондовете се конкурират както и болниците и лекарите
    – медицината в по-крайните и забутани райони се субсидира от държавата
    и проблемите на уса-то почват нататък :))))

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s