Зеленикакъв бизнес

С гърлен глас четецът в новия филмов екохит „Дом” (Home, 2009) обяснява как разполагаме с вероятно не повече от десет години, за да променим отношението си към Земята. Всичко е свързано в природата. Разрушавайки връзките в природната система създаваме неустойчивост и катастрофата чука на вратата – гласи посланието на тази лента.

За 12 хиляди години, след като човечеството премина от събирачество към произвеждаща икономика, то ефективно черпи от ресурсите, трупали се в земните недра за 4 милиарда години. Постиндустриалното общество на последните 50 години доведе до експоненциален ръст в използването на ресурси. Ситуацията не може да продължава до безкрайност, развръзката назрява, най-вероятно цивилизационен крах.

И какво от това, пита екологичният скептик. Филми с прочувствени думи за майката Земя … не на нас тези. Ако го нямаше икономическият ръст, хората още щяха да мрат като мухи от епидемии, да ядат трици и да се топлят с тор през зимата. Хората щяха да са също така с няколко милиарда по-малко, ако природните ресурси не лежаха толкова удобно в земната кора. Сега хората разполагат с мъдри учени и политици, а и със свободен пазар, които няма да допуснат да се случи нещо подобно.

Концептуалното нежелание в някои хора да бъдат добри и стремежът им да бъдат зли са нещо старо колкото Каин. Начинът на мислене, който наричам екологичен нихилизъм, наистина не може да се изкорени със словесни или визуални послания: той е избор – все пак насърчен от възпитанието, но въпреки всичко съзнателен избор.

Учудващо е колко много на брой са екологичните нихилисти. Също така е възможно тези хора да са отлични граждани и родители, които просто отвътре да не са съгласни с теорията, че нещо „бездушно” като Земята има нужда от опазване.

Искам по-специално да обърна внимание на един друг вид недоверие. Според маркетингово проучване на консултантската компания Forrester от юли 2009 г., едва 15% от консуматорите в САЩ вярват на рекламите на компаниите, представящи „зелени продукти”.

Също така, 32% от американските компании разполагат със стратегии за намаляване на въглеродната следа, която оставят след себе си, но едва 5% от компаниите действително инвестират пари, за да намалят емисиите си.

Останалите фирми практикуват едно нещо, което се нарича „зелен маркетинг” и е много модерно, а също така обещава да е изгодно, но което не принадлежи към сферата на економиката. Да ме прощават фирми като ЕКО-БЕТОН и птицекланница ЕКО-ПИЛЕ.

Дори агенция „Ройтерс” коментира: „Компаниите правят най-големите си крачки (в зеления бизнес), ако да бъдеш зелен означава в същото време да намалиш разходите си и да увеличиш печалбите си”.

Всички инвестират в зеленото. Няма компания с оборот над USD 1 млрд., която вече да няма зелена стратегия. 47 процента от американските фирми през 2009 г. увеличават инвестициите си в разработване на зелени продукти. Анализатори на голяма британска банка са установили, че фирмите, произвеждащи стоки и услуги за борба с промените в климата, през 2008 г. са реализирали оборот от 300 милиарда долара – повече от секторите биотехнология и софтуер взети заедно.

Горите продължават да се изсичат, биологични видове измират с невиждана скорост, а политици и бизнесмени вече искат да ни продават на всичкото отгоре и зелени продукти. Този зелен бизнес, който се развива с аморални мотиви, вероятно ще събере добри печалби в оставащите години, може би десет. А може би все пак двадесет. Тогава и печалбите от зеления маркетинг ще са по-големи.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Обществени and tagged , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s