Черноморският потоп

Грандиозна екологична катастрофа е довела до образуването на безжизнената сероводородна зона в Черно море. Заради огромния натиск на Средиземноморските води, евентуално с помощта на земетресение, сухоземната Босфорска преграда се къса и това води до мощно нахлуване на солени океански води от Средиземно в Черно море.

Доказателствата за това събитие са многобройни и можем да ги открием както в древните митове за Симплегадите на аргонавтите или за потопа на Дардан, но така също и в сапропелите, биогенна утайка, образувана на дъното на морета и езера в резултат на разлагане на растителни и животински организми в безкислородна среда. В утаените на дъното образци на черноморската фауна се наблюдава рязка граница между сладководни и соленоводни видове, която българският учен проф. Петко Димитров определя към 7600 г. преди съвремието.

Много учени, археолози и ерудити-аматьори са разсъждавали върху проблема на Черноморския потоп. Руските учени искат да отместят това събитие далеч назад във времето, към 18 – 20 хилядолетие преди Христос. Според американския професор Уилям Райън екологичният катаклизъм се е случил далеч по-късно, преди близо 8300 г. Всъщност ще призная, че тъкмо интервюто, което известният учен наскоро даде за варненския журналист Веселин Златков, ме провокира да се замисля въру тази древна материя.

Накратко, хипотезата, издигната от проф. Райън и подкрепена от проф. Димитров, гласи следното. Допреди около 8000 години Черно море е представлявало сладко или много слабо солено езеро. Нивото на водата е било около 90 – 120 метра под сегашното, съответно огромни територии, сега представляващи Черноморския шелф, са били плодородни низини. Екологичните условия са били изключително благоприятни за хората, които постигат голям културен и дори цивилизационен напредък край бреговете на гостоприемния воден басейн.

В един момент бентът на Босфора се къса и в сладкото езеро нахлуват солените води от Средиземно море, чието ниво тогава вероятно е било 80 метра по-високо от нивото на Черно. Резултатът е внезапна и драматична промяна на бреговата линия и водния състав в Черно море. Само за първия ден, според модела на Петко Димитров, нивото на Черно море се покачва с 15 см, а брегът се измества с 1 км. на запад. Следователно за месец нивото на Черно море се покачва с 4 метра. Когато водното налягане в двата басейна се изравнява, плодородните низини на близо 50 – 70 км. от стария бряг остават залети.

Но не това било най-страшно за хората, живеещи по брега. Нахлуването на солените океански води води до масово измиране на сладководната флора и фауна, която се утаява в огромни обеми на дъното и така дава начало на мащабни процеси на разлагане, отровили водата на морето със сероводород.

В сериозната книжка „Черно море, Потопът и древните митове” проф. Петко Димитров описва катаклизъма по следния начин: „…уникално по своите мащаби катастрофално събитие. Огромни количества измрял планктон, както и постъпващата от сушата органика, се утаявали на дъното на морето. Същевременно нахлулата солена водна маса задушавала басейна с отровния газ сероводород, който се отделял от гниещата органична материя. Картината на повърхността на морето била наистина апокалиптична – бушуващи кафяво – червени, вонящи на сероводород води, изхвърлящи на брега трупове на животни и хора.”

Катаклизмът е толкова грандиозен, че оставя в душите на народите, живеещи около бреговете на Черно море незабравима следа. Тези народи са най-развити за времето си, но новите екологични условия ги принуждават да се разселят, основно в посока Предна Азия, Шумерия, а може би и още по на изток. Те взимат със себе си икономиката на земеделието и металургията, придобита край Черно море. Ето така се ражда митът за Потопа, мигрирал по културните магистрали чак до Стария завет на Библията.

Резонен е въпросът: ще доведе ли глобалното затопляне нов потоп? В Стария завет изрично се заявява, че друг потоп няма да има, защото „Господ се разкая” за страданията, понесени от хората. Дъгата ни е свидетел.

Както посочих в началото, хипотезата за Черноморския потоп, независимо дали ще се отъждестви с Библейския потоп, е по сърцето на мнозина широко скроени учени от различни научни дисциплини. Това, което ме смущава, е по-скоро посоката на задълбочаване на тази теория, а не достоверността на основните й предпоставки (които до голяма степен могат да се приемат за истинни).

Първо, политическият аспект от признанието, че люлка на културата на Стария свят е Черноморския регион, а не Библейските земи. Неслучайно най-сериозните изследователи на човешката история на Черноморския потоп са американците проф. Райън и проф. Балард – като граждани на Новия свят те нямат претенция за национален или културен пъп на света.

Национално ангажираните учени са склонни да показват чудеса от героизъм, за да докажат, че техните земи са “най-древни”. Например руските специалисти с всички сили убеждават, че преди Киевска Русь нищо интересно не е съществувало в руската сфера на геополитически интереси – т.е. поне до Босфора. Според А. Кондратов („Търсете Антлантидите на шелфа”, Ленинград, 1988, стр. 195) след късането на Босфорския бент водите потичат … наобратно, от Черно към Средиземно море. Няма значение, че нивото на Черно море е по-ниско. Повярвайте, понякога дори и българските учени не са по-различни.

Второ, археолози като проф. Хенриета Тодорова във влиятелни трудове разглеждат миграцията на неолитно население от Анатолия към Балканския полуостров. Теорията за езерото Черно море като оазис на цивилизацията не се вписва изцяло в тази доктрина. Най-малкото следва да се преразгледа пътя на миграцията: щом съществува естествен мост през Босфора, то хипотетичните кожени лодки на неолитните хора стават ненужни. Разбира се, има го и пътя през Егейските острови. Но в светлината на хипотезата за Черноморската културна люлка, не е ли по-вероятно неолитната революция да е протекла тук, на място, вместо да се дължи на висококултурни пришълци?

Трето, интердисциплинарният подход в изследването на Черноморския потоп все още не се е реализирал в своята пълнота. Морската геология и археологията все още представляват блокове от знания, които намират допирни точки, но не се преливат. Тепърва археологията на България и Румъния има да предлага цивилизационни схеми, в които десетки хиляди квадратни километри от крайморските – т.е. най-силно развити региони на местната култура, условно кръстена Хаманджия, са останали под водата.

И накрая, липсват 1500 години. Това, разбира се, го казвам на шега, но е факт, че залезът на енеолитната култура по нашите земи идва към 4200 г.пр.н.е., вероятно оттогава е великолепният Варненски некропол. Според смелото предположение на проф. Димитров, Черноморският потоп се е разразил с пълна сила към 5600 г. пр.н.е.

С казаното дотук не омаловажавам тълкувателната стойност на тази интересна теория. Нужни са нови изследвания на Черноморския шелф, на 50 – 70 км. от брега. Тези търсения на най-стари човешки следи на 100 метра под водата могат да се оправдаят заради огромните предизвикателства, произтичащи от днешните климатични промени. Дори нюйоркчани биха се заинтересували от факта, че грандиозни екологични катастрофи вече са заличавали проспериращи селища, те не са невъзможни.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Истории and tagged , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s