Селска собственост

Тази седмица пътешествах из може би най-запуснатия край на България, Западна Странджа. Тръгнах от Малко Търново, като заветната ми цел бе село Лалково, вече в Дервентските възвишения между Странджа и Сакар. Главно пешком, на места с безценната помощ на нисан, жигули и конска каручка, минах през селата Бръшлян, Звездец, Евренозово (с отклонение до с. Младежко, странджанският Слънчев бряг), Граничар, Кирово, Факия, Момина църква, Горска поляна, Воден, Шарково, Ситово – и Лалково.

Стремях се към село Лалково, защото от него е излязъл един мой пра-пра-пра дядо, преди да дойде да се засели в Добруджа. Както знаете, допреди Освобождението Добруджа е била празна и са я населили главно бегълци от вътрешността, от Стара България, както казваше баба.

Въпросното село Лалково, макар и обезлюдено, е лично село. През него покрай живописна клисура минава река Араплийска, оградено е от дъбови гори. Жителите му вече вероятно са под 100 души, но селото има 250 къщи, т.е. потенциал за поне 600 обитатели. В миналото – разбрах от сладкодумните Лалковци – в селото са гледали 12 хиляди овце.

Доскоро, преди двамата нови чорбаджии да започнат да отглеждат по сто крави, цигани и турци в селото е нямало, въпреки или тъкмо защото Лалково е близо до границата с Турция. И в моето добруджанско село цигани и турци няма, това селяните винаги изтъкват като огромно свое предимство.

Разбира се, над 120 години след като дядо Тодор Киров се е изселил оттам, в Лалково аз нямам нищо. Говоря със старите лалковци и ги разпитвам: помните ли хора от селото да са се вдигнали и да са тръгнали на север, към Добруджа? Напразен труд, спомените им едва стигат до времето „преди девети”. Но все пак селяните помнят едно изселване към Северна България.

След девети, казват ми дядовците, ’47 ли беше, ’48 ли, ни интернираха в село Баня, Врачанско. Знаеш ли къде е село Баня? Не? Там ни интернираха. Посред лято ни взеха. Дворовете пълни, добитъка, царевицата по нивите, воловете мучат, те (народната милиция) викат – вземай една торба брашно и една черга и да си готов след половин час.

Така изселили осем големи и заможни семейства и ги държали повече от четири години във Врачанско. На Елхово ги натоварили на свински вагон. „Знаеш ли какво е свински вагон? Четири дни пътувахме. Там вътре сереш, пикаеш, спиш, вагонът затворен”. Ден след като тях ги интернирали, всички в Лалково подписали за ТЕКЕЗЕСЕТО.

Лалковци отсъждат: по-напреднала е Северна България. Във Врачанско за пръв път видяхме какво е баня. Ние тук още вършеехме с дикани, а те диканите не ги помнеха, вършачки си имаха. Един по-млад лалковец се намесва в разговора: те там във Врачанско сега също са много зле, в Северозападната България.

В края на краищата в село Лалково не намирам някой или нещо, който още да помни или напомня за изселването на група семейства от Дервентските възвишения към Добруджа. Обръщайки реда наопаки, чак след като се връщам в града, прочитам родовата книга:

„Тодор за да тръгне за Добруджа причините са няколко: през Освободителната война турците са запалили няколко къщи, включително и тяхното имение изгаря. Те избягали в балкана (вероятно Странджа). Когато се връщат, намират всичко в пепел. Разравят хамбара и из пепелищата откриват малко изгоряла пшеница, смилат я на ромел и се подхранват, като правят питка с подгорялото жито…”

Други хора от Лалково в началото на Освободителната война са се клали с турци и черкези, дошли в балкана да откарат овцете им. Най-основателната причина за изселването според родовия хронист е, че младежта тръгва, иска да тръгне с младите и дядо Тодор Киров, за да подсигури бъдеще на децата си докато е по-млад и има възможности.

Тодор се заселва в с. Сусускьой (днешна Безводица) през 1882 г. Към Княжество България лалковци вървели пеш. Те крачели край конете, на които имало поставени козенови дисаги, а от двете страни на дисагите провесено по едно дете. На новото място преселниците бързо забогатяват – с добитък, къщи и ниви, пращат децата си да учат в големи градове. Но от спиралата на ТЕКЕЗЕСЕТО след половин век не могат да избягат.

Собственост. Извършвам наблюдения в тази насока над моята шестмесечна дъщеря. Ако й дам играчка, тя я сграбчва и хленчи, ако братовчедките й, съответно на три и пет години, й я отнемат. Ако дам на Лилия две или три играчки, тя се стреми с малките си ръчички да ги сграбчи всичките, за да ги има.

Голяма сила има в стремежа за запазване на собствеността. Отнеми собствеността върху нещо от някого и той ще те намрази. Антрополозите могат да дискутират дали идеята за собствеността е изначално присъща на човека, дали за всичко са виновни жените, дали собствеността е по-високо стъпало в развитието или начало на човешката деградация – аз не знам, просто съдя по биологията: териториалността и доминирането, притежанието и налагането, движат стадните същества.

Но дали това не е характерно за обществата на хората в техния „младенчески” стадий, а пораствайки, ставайки по-зрели, по-човешки, обществата на хората ще се освободят от разрушителната собственост, както предположи Енгелс? Възможно е, но дори да е така, национализацията на болшевиките, в най-ласкавото възможно сравнение е подобна на захапал кубинска пура първолак.

Защото лишаването на земята от собственост води на първо място до безстопанственост. Това е, което видях, минавайки по черния път от село Кирово до село Факия. Покрай чудесната природа на Факийска река, приютила редките кресливи орли, край пътя на ничия земя, селяните са си спретнали малко бунище.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Истории and tagged , , . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s