Изчезналата сирена

Ще ви разкажа историята на една крава – на Стелеровата морска крава. Допреди два века и половина тя е живяла необезпокоявана край бреговете на остров Беринг, на 100 мили източно от полуостров Камчатка.

През 1741 г. на връщане от Аляска корабът на мореплавателя Витус Беринг „Свети Петър” претърпява корабокрушение край Командорските острови. Капитанът, заедно с половината от екипажа, не преживява зимата и е погребан на острова, който днес носи неговото име.

Оцелелите построяват от останките на „Свети Петър” по-малък съд и с него доплават до Камчатка. Спасените корабокрушенци щели да са още по-малко, ако не е била намесата на Георг Стелер, биолог и лекар на експедицията. Те отнасят със себе си много от скъпоценните кожи на морската видра (калан) – и сведение за сирената.

Стелер е първият и единственият биолог европеец, описал въпросната морска крава, която науката нарича Hydrodamalis gigas. Животното достигало дължина 8 метра, вероятно е тежало до 10 тона. Хранело се е с морско зеле (вид кафяви водорасли), никога не излизало на брега и било изключително кротко. Корабният лекар пише: „Кожата й е черна и дебела, като кора на стар дъб … главата е малка по сравнение с тялото … няма зъби, само две плоски бели кости – една горе и една долу”. Опашката приличала на китова.

Руските зоолози в академичното издание „Животът на животните”, М. 1989, том VII стр. 404 с известен цинизъм обясняват следното: „Последната морска крава на остров Беринг е била убита през 1768 г., а на Медния остров през 1754 г. А между впрочем заради безобидния си нрав стелеровата крава можеше да стане първото морско домашно животно”.

От гледна точка на човека – хищник, много са били екологичните недостатъци в стелеровата крава. Първо, популацията й на Командорските острови е била много ниска: между 1500 и 2000 животни. Фосилни находки сочат, че Стелеровата крава в миналото е била широко разпространена в северната част на Тихия океан, включително в Япония и Калифорния. Логичното заключение е, че хората вече са били изтребили кроткото животно отвсякъде освен от безлюдните Командорските острови.

Морската крава е била слаб плувец и не можела да се гмурка надълбоко: гърбът им през цялото време стърчал над водата, така че морските чайки можели да кацат върху тях и да се хранят с кожните паразити. Също така, морската крава е била пословично кротка: животните си почивали в плитчините край брега и хората се приближавали до тях толкова близко, че ги докосвали с ръце.

Месото на морската крава минавало за не по-лошо от телешкото, а подкожната мас ставала за пиене, била отличен заместител на маслото и също така служела за гориво за лампите. От дебелата им кожа правели лодки. На гърдите женските имали две цицки, млякото им било гъсто и мазно.

Пол Андерсон („Конкуренция, хищничество, еволюция и изчезване на стелеровата морска крава” 1995, цит. Wikipedia) твърди, че една от причините за изчезването на сирената в Северния Пасифик може би е станало намаляването на броя на морските видри, ловувани масово заради ценните им кожи. По-малко калани означава повече морски таралежи – и по-малко морско зеле, храната на кравата. Очевидците съобщават, че морската крава се е хранела през цялото време: за да поддържа огромната си маса, предпазваща я от по-малки от човека хищници.

Но специално за Командорските острови няма съмнение: напливът на моряци, ловци на тюлени и търговци на кожи за 27 години довел до измирането на животното. Сега Стелеровата крава се нарежда в дългия печален списък, някъде между додо и тасманийския вълк … Населението на остров Беринг вече достига около 750 души.

За Стелеровата крава се разказва още, че привързаността на самците към самките при тези животни била много силна. Веднъж наблюдавали как мъжкото животно два дни поред доплувало до женската, лежаща мъртва на брега

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Животни. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s