Четиво за сиренето и горите на Исландия

„Сериозната колонизация на Исландия започва около 870 година и на практика приключва към 930 година, когато почти всичката пригодна за земеделие земя е била заета или към нея са били предявени претенции. Повечето заселници са дошли директно от западна Норвегия, останалите са викинги, които вече са били емигрирали на Британските острови и са си били взели жени от келтите. Тези заселници са се опитали да пресъздадат наново пасторалната си икономика, начина си на живот, който са познавали от Норвегия и Британските острови, базиран на вездесъщите пет животни в двора на фермата (овца, коза, крава, кон, прасе), от които овцете били най-многобройни. Овчето мляко се правело на масло и така се съхранявало, кашкавал, и един исландски специалитет, наречен скир (skyr, забележи сирене, руски сыр), който ми се стори на вкус като гъст богат йогурт. За останалата чст от хранителния си рацион исландците разчитали на диви животни и риба, което проличава от търпеливите старания на зооархеолозите, идентифицирали 47,000 кости в купчините боклук. Размножаващите се колонии моржове бързо били изтребени, гнездящите морски птици изчезнали, оставяйки на ловците да насочат внимание към тюлените. Всъщност главният източник на див протеин станала рибата – изобилието от пъстърви, сьомга, рибата чар от семейството на сьомгите, в езерата и реките, изобилието от треска край брега. Различните видове треска станали изключително важни за оцеляването на исландците през тежките столетия на Малката Ледникова епоха, а и в момента движат исландската икономика.

По времето, когато започва заселването на Исландия, една четвърт от територията на острова е била покрита с гори. Заселниците започнали да разчистват дърветата, за да освободят пасища, а самите дърва да използват за гориво, за дървен материал и за въглища. Около 80% от тези първични гори са разчистени само за първите няколко десетки години, 96% до днешно време, коагто само 1% от територията на Исландия остава покрита с гори. Големи обгорени дънери са открити в най-ранните археологически обекти, което показва, че – макар днес това да ни изглежда невероятно – голяма част от дървесината при сечта на горите е изхвърляна или просто изгаряна, докато исландците не разбрали накрая, че до необозримо бъдеще ще страдат от недостиг на дървесина. След като веднъж първичните дървета са били премахнати, пашата на овцете и разравянето от свине, каквито е имало в началото, попречили на засажденията да се възобновят. Днес ако някой кара из Исландия ще се удиви, че последните спорадични групи дървета са най-често заградени от стобори, за да бъдат предпазени от овцете.

Високите плата на Исландия над линията на дърветата поддържали естествени ливади върху плодородна, но плитка почва, те били особено атрактивни за заселниците, които дори не трябвало да разчистват дърветата, за да си направят пасбища. Но платата били по-уязвими от низините, защото били по-студени и по-сухи, следователно нормата на повторен растеж на растителността била по-ниска, а и нямали дървесна покривка да ги предпазва. След като веднъж естественият килим на ливадите бил разчистен или преровен, почвата, създадена от навяване на въглищен прах, била подложена на ерозия. В добавка към това водата, спускаща се надолу в низините, или като дъжд или като отток от разтапянето на снега, е можела да дълбае оврази във вече безплодната почва. Но с развитието на овраг и падането на водния хоризонт от върха към дъното на оврага, почвата изсъхвала и била даже още по-уязвима за ерозията на вятъра. Малко след заселването на Исландия, почвата на острова започнала да се свлича от платата надолу към низините и оттам в морето. Платата се оголили откъм почва и съответно от растителност, бившите ливади на вътрешността на Исландия се превърнали в създадената от човешка ръка (или от овцете) пустиня, която виждаме днес, и тогава ерозия започнала да се развива също и върху големи райони в низините.

Днес трябва да се запитаме: защо за Бога тези глупави заселници са гледали земята си така, че да причинят такива очевидни поражения? Не са ли разбирали какво ще се случи? Да, всъщност са разбрали, но не и в началото, защото те са се сблъскали с непознат и труден проблем от сферата на управлението на земята. С изключение на вулканите и топлите си извори, Исландия на пръв поглед изглеждала подобно на районите в Норвегия и Британия, откъдето заселниците са емигрирали. Викингските заселници нямалко как да знаят, че почвите и растителността на Исландия са много по-уязвими от обичайното за тях. На заселниците изглеждало естествено да заемат платата и да отглеждат там много овце, точно както са правели в планините на Шотландия: откъде са можели да знаят, че платата на Исландия не могат да поддържат безкраен брой овце, и че дори низините са пренаселени с домашни животни? Накратко, обяснението защо Исландия е станала европейската стрна с най-сериозни екологични поражения е, че имигрантите от Норвегия и Британия доплавайки дотук не започнали изведнъж да внимават откъде духа вятърът, а са се озовали в привидно плодородна, но всъщност крехка околна среда, за която опитът им от Норвегия и Британия не ги е бил подготвил.

Когато заселниците най-накрая разбрали какво се случва, те предприели коригиращи действия. Спрели да изхвърлят големи парчета дърво, престанали да отглеждат екологично разрушителните прасета и кози и напуснали повечето от височинните терени. Групи от съседни ферми са се кооперирали и съвместно са вземали решения от съществена важност за спиране на ерозията, като например в късна пролет, когато вегетацията е гарантирана, да водят овцете на комунални планински пасища на голяма надморска височина, където да ги оставят през лятото, а през есента да връщат овцете обратно долу. Фермерите са опитвали да се споразумеят и за максималния брой овце, който всяко пасище собственост на комуната можело да поддържа, и как тази бройка да се разпредели като квоти за гледане на овце между отделните фермери.

Този начин на вземане на решение е гъвкав и чувствителен, но също така и консервативен. Дори моите исландски приятели описват обществото си като консервативно и вдървено. Датското правителство, управлявало Исландия след 1397 г., се е възмущавало на тази нагласа всеки път, когато е правило искрени опити да подобри положението на исландците. Сред дългия списък на подобренията, които датчаните са се опитали да въведат, били: отглеждане на зърнени култури; подобрени риболовни мрежи; риболов от лодки с каюта а не от открити лодки; рибата за износ да се осолява, а не просто да се суши; въжарска индустрия; промишлено щавене на кожи; добив на сяра за износ. На тези и всички други предложения, свързани с промяна, датчаните (както и иновативните исландци) установили, че рутинният исландски отговор бил „не”, без значение какви биха били потенциалните ползи за исландците.

Моите исландски приятели твърдят, че този консерватизъм е обясним, ако се замислим за екологичната уязвимост на Исландия. От дългата си история исландците са заключили, че каквато и промяна да се опитат да направят, много по-вероятно е да направят нещата по-лоши вместо по-добри. През първите години на експериментиране в ранната история на Исландия заселниците са успели да изградят икономическа и социална система, която е работела, малко или повече. Определено тази система е оставила много хора бедни и отвреме навреме хора са умирали от глад, но поне обществото е оцеляло. Други експерименти, които исландците са предприели в историята си, са свършвали унищожително. Примерите за подобни поражения са навсякъде около тях, под формата на лунните пейзажи по високите плата, изоставени ферми, ерозирани почви под оцелелите ферми. От целия този опит исландците са извлекли едно заключение: това не е страна, в която можеш да се наслаждаваш на лукса да експериментираш. Живеем на крехка земя, знаем, че начинът, по който живеем, ще позволи поне на някои от нас да оцелеят, не ни карайте да се променяме.

Политическата история на Исландия след 870 г. може да се обобщи накратко. Няколко столетия Исландия се управлява сама, докато борбата между вождовете на петте водещи фамилии не води до избиване на много хора и изгаряне на ферми през първата половина на XIII век. През 1262 г. исландците канят норвежкия крал да ги управлява, преценявайки, че далечен цар за тях е по-малка опасност, отколкото още повече свобода, и той не може да вкара земята им в по-големи безредици, отколкото техните собствени местни вождове. Женитбите между скандинавските кралски фамилии довели до обединяване на троновете на Дания, Швеция и Норвегия през 1397 от един крал, който бил най-заинтересуван от Дания, тъй като тя била най-богатата провинция, и по-незаинтересуван от Норвегия и Исландия, които били по-бедни. През 1874 г. Исландия получава известно самоуправление, автономност през 1904 г. и пълна независимост от Дания през 1944 г.

От края на Средните векове икономиката на Исландия е стимулирана от ръста в търговията с риба (сушена треска), уловена в исландски води и експортирана в разрастващите се градове на европейския континент, където населението се нуждае от храна. Тъй като в самата Исландия липсват големи дървета за добро корабостроене, тази риба се улавяла и изнасяла от флотилия кораби, принадлежащи на най-различни чужденци: най-вече норвежци, англичани и германци, към тях се присъединяват французи и холандци. В началото на 1900-те Исландия най-сетне започва да развива собствена флотилия и преживява експлозия на промишления риболов. Към 1950 г. над 90% от съвкупния износ на Исландия са морски продукти, което засенчва по-рано доминиращия селскостопански сектор. Още през 1923 г. градското население на Исландия надвишава по брой селското. Сега Исландия е най-урбанизираната Скандинавска държава, като половината от населението живее в столицата Рейкявик. Популационният поток от село към града продължава и днес, като исландските фермери напускат своите стопанства или ги превръщат в летни къщи и се преместват в градовете, за да намерят там работа, Coca-Cola и глобална култура.

Днес, благодарение на изобилието от риба, геотермална енергия и хидроелектрическа енергия от всичките реки, освободена от необходимостта да се мъчи да набавя дървесина за кораби (сега строени от метал), най-бедната някога държава на Европа стана една от най-богатите на глава от населението страни в света, голям пример за успех … Но рибните запаси също представляват труден управленски проблем, точно както и горите и почвите. Исландците сега работят усилено, за да възстановят пораженията, причинени на техните гори и почви – и да предотвратят същото поражение на рибните си ресурси”.

Jared Diamond. Collapse: How the Societies Choose to Fail or Succeed. Viking, 2005, pp. 209-212

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Истории and tagged . Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s