За произхода на монетите и магазините

„Доколкото имаме информация, те са първата нация, въвела в употреба златни и сребърни монети, и първите, които са започнали да продават стоки в магазини”, твърди Херодот за жителите на малоазиатското царство Лидия (I, 94). Съвременното знание се съгласява с древногръцкия автор, датирайки първите монети на лидийците в периода 650 – 600 г.пр.н.е.

Те са изработени от електрон – естествено срещаща се в природата сплав от злато и сребро. На тях е изсечен лъв, символ на царската власт. Арнолд Тойнби разсъждава, че първите монети в Лидия са въведени с една основна цел: да закрепят царската власт върху територията на страната. Анатолия е като „врящ котел” от страни и народи; още повече, от столетия йонийските гърци са окупирали средиземноморското крайбрежие пред Лидийското царство. С въпросните монети царете на Лидия са плащали на войската, като месечната заплата е един статер (стандарт), равняващ се на 14.1 грама.

Статерът в началото е бил разделян на три монети, като очевидно всяка монета, тежаща 4.76 грама, е била с много висока стойност. Българският историк Иван Венедиков в статията „Сделки, пари и заплати в Древна Тракия” подчертава, че първите монети са служели не толкова за всекидневно разплащане, колкото за уреждане на институционализираните отношения: заплатата на войската, но и данъка за царя и храмовата повинност, евентуално и внос на луксозни стоки. Впоследствие статерът на лидийците е разделен и на по-малки дялове: 1/6, 1/24, дори 1/96.

Царят на Лидия е не кой да е, а „баснословният” Крез. На него Херодот посвещава голяма част от първата глава на Историите си. Като непредубеден читател виждам ярък паралел между цар Крез и Саул, първия цар на евреите. И двамата са описани като крайно суеверни личности, принудени да се справят с остатъка от живота си, след като божествената благосклонност се е оттеглила от тях. Но Крез, чиято личност определено е немалко разкрасена от Херодот, сякаш оставя в читателя по-добри впечатления.

Ето най-накратко историята на царя, разказана от Херодот. Крез се кача на трона на възраст 35 години и царува 14 години. Той подчинява много околни народи и превръща Лидийското царство в империя. Легендарно богат: заради оказани услуги обещава на един грък да му даде толкова злато, колкото може да носи. Елинът специално облича лека туника, за да може да пренесе повече, и в добавка пълни всички отверстия на тялото си със златото от хазната на Крез. Царят вижда смешната гледка, избухва в смях и му дава двойно повече от това, което е помъкнал.

На върха на кариерата си Крез решава да предизвика персийския цар Кир на война. Изпраща няколко посланници при оракула в Делфи с въпроса: да нападна ли Кир? Отвръща му: „Ако тръгнеш на война, една велика империя ще бъде унищожена”. Крез се радва, напразно – унищожената империя е неговата собствена. Кир разбива войската на мъжествените лидийци, обсажда столицата Сардис и след 14 дни я превзема (546 г.пр.н.е.). Крез е пленен, но успява да спечели уважението на царя победител.

Тук отново се връщаме към икономическите знания на нацията, открила монетата и магазина. След малко време подчинените лидийци започват да се бунтуват. Кир иска да ги накаже жестоко, но Крез го разубеждава: накажи подбудителя, прости на лидийския народ. Но за да си сигурен, че няма да се разбунтуват отново, забрани им да носят оръжия. Заповядай им да се обличат в нежни дрехи и ги накарай да научат синовете си да свирят на китара, на арфа – и да бъдат магазинери. Скоро от мъже ще станат жени и повече няма да се бунтуват срещу теб.

Тук историкът, който има вкус към красивото, може би смесва причина със следствие. Интересно е, че по него време в Персия пазари няма. Знатните перси не са правели покупки, а са получавали нужното по други пътища: като подаръци от по-низшестоящи, военна плячка и т.н. За египтяните, твърди Херодот, търговията е женско занятие; жените излизат извън стените на градовете да търгуват и никой мъж не се включва в това. Не така стоят нещата с гърците; както знаем, великият Одисей е търговец.

Днес, в нашето общество, по гръцка традиция най-големите търговци, банкери брокери финансисти, се радват и на голямо уважение – или поне парите, които правят, им носят уважение. Това е така, защото европейската буржоазия, започвайки още от XIV век, с всички политически средства се стреми да пропъди рицарския, войнския елемент на западната култура; мисля, че Шопенхауер обяснява този процес много ясно.

А лидийците, персите, скитите, траките (!) и „почти всички други варвари гледат на гражданите, които практикуват търговия, и на техните деца, с по-малко уважение от останалите” (Херодот II, 167. Използвам английския превод на George Rawlinson).

Не е случайно, че тъкмо Лидия е родина на монетните пари и на магазините. В миналото страната е била споходена от голяма оскъдица, отбелязва гръцкият историк. Впрочем това е довело и до измислянето на игрите на зарове и на топка: цял ден лидийците трябвало да играят, за да не мислят за храна. Когато се разбрало, че и това няма да помогне, с жребий разделили населението на две части и половината жители на Лидия отплавали нанякъде с кораби …

За Крез се разказва още една легендарна и поучителна история. След като царуването му в Сардис достигнало зенита си, в двора му започнали да се изреждат гръцките мъдреци (Крез е прочут с щедрите си дарове). Дошъл и Солон, мъдрецът дал закони на Елада. Вкарал го Крез в съкровищницата си и го попитал: я сега ми кажи кой е най-щастливият човек на земята? Царят не получил желания отговор: „О, Крез, виждам, че си приказно богат и цар на много народи … но със сигурност този, който притежава големи богатства, не е по-близко до щастието от онзи, който има това, което му е достатъчно за всекидневните нужди”. Разбира се, след тези думи Солон си тръгнал без царски дар.

Темата е изключително вълнуваща и към нея ще насочваме внимание още неведнъж. В края искам да споделя една своя мисъл, която само на пръв поглед няма отношение към проблема за появата на парите и магазините. Четейки Херодот, както и книгата на американския биолог Джаред Даймънд Collapse, в мен се затвърждава мнението, че една държава, в която се принасят човешки жертвоприношения, е обречена да рухне. Някои казват, че жертвата за боговете е първичната форма на сделката. Може би действително търговията има органично място в човешката психика. Но също така е вярно, че и в най-справедливия обичай дреме опасността от ексцесии. Смятам, същото важи за парите и магазините.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Истории. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s