Културно – демократическият режим: Към пролетариата на учителския труд

Защо е толкова важно да се вслушваме в идеите на социалдемократите? Защото те говорят от името на мнозинството. Те са “добри” на теория и като цяло отхвърлят терора.

Това, което ме притеснява при тях е усредняването, тоест те вземат под крилото си само проблемните и слабите и не се свенят да потискат справящите се индивиди, тоест онези, които заслужават да са на върха заради социалния си талант и положените усилия.

Работещите в бизнеса са най-силната структура у нас, с най-влиятелна дума; да не говорим, че българското правителство съществува, за да обслужва бизнеса и обратно. В нашата социална глутница най-богатите са и водачите, те са тези, които имат привилегирован достъп до почест и власт.

Културната демокрация постига това, което социалдемократите не могат – примиряване на богатството и социалната справедливост. Пътят към културна демокрация минава през трайно, традиционно запълване с човешко съдържание на институционалната структура – в началото просто даване на имена и названия, после задвижване на действителни процеси, накрая осъществяване на нормативното, “трябва” знание. Демокрацията е другото име на народа. Социал не може да надделее на арогантно богатите, но култур може.

Както знаем, прогрес е опасна дума. Кажи прогрес – и в дискурса се наместват икономически обладаните: от машини и статус. Оръжия. А прогресът е също и запознаване с природата, математика и разсъждаващи ученици. Ако учениците започнат да мислят екологично, както и правят – ако възрастните не им пречат – няма ли те да изместят нас и да презрат знанието на машините и борсите? Днешните директори няма да им позволят.

Затова, ако искаме да възродим образованието, трябва да напълним институционалната структура училището с тази история и традиция, с която разполагаме. Къде сте, училищни настоятели? Къде сте, културтрегери и кръжоци? Добрите учители да митологизират нашата България, за да запазим по-трайно знанието за нас.

Директорът трябва да има икономическа власт, в известни граници сходна с тази на президента на САЩ. Той наема учители на свободния пазар и създава учителския профил, който ще се отпечата върху ученика.

Но засега призовавам учителите да си потърсят други професии. В момента доларът е слаб, не е изгодно да се продават долари. В момента на учителите се плаща малко и не е изгодно да си учител. Учители, напуснете работните си места масово за няколко години и работата ви ще започне да се цени. Тогава се върнете към призванието си, вече обогатени с практика и мъдрост и по-честно платени.

Журналистите внимават как директорите си вършат работата и ги осмиват при нужда.

Advertisements

About Dimitar Sabev

I am economist and journalist, interested in “ecohomics”: the interaction between economy, nature, and culture. I have been working as economic editor, chief editor, columnist, and investigative journalist at different Bulgarian media (“Tema” weekly magazine, DarikFinance.bg, webcafe.bg, money.bg, evromegdan.bg etc.), and have publications at many more. I also develop a kind of "terrain economics", doing research and preparing reports for different projects concerning the social and environmental impacts of mining, monetary assessment of ecosystem services, fiscal justice issues of foreign investments, development of quantitative indices for regional development, sustainable forest management, feasibility of trans-border biosphere reserves, etc.
This entry was posted in Обществени. Bookmark the permalink.

One Response to Културно – демократическият режим: Към пролетариата на учителския труд

  1. Весо Златков says:

    Тенденцията в образованието е такава, че наистина нещата все повече започват да зависят от директорите на училищата. Те се превръщат в “кметове” на учебните заведения и тъй като вече наистина могат да разпределят парите (след дълъг период, в който имаха предимно представителна функция), сега леко се самозабравят. Повечето от тях “мениджъреят”, така да се каже… Уви, системата поощрява това. Може би бъдещето е в частните училища, създадени на общностен принцип. Въпросът какъв тип общност ще обслужват те. Ако да речем има “зелени” училища, това ще е прекрасно. Но как гледаш на религиозните?

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s