Според еколози, поне 1% от годишното производство на петрол в Русия – или 5 млн. тона – се разлива в околната среда. Това количество се равнява на един петролен разлив от мащаба на Deepwater Horizon в Мексиканския залив – на всеки два месеца. Русия е най-големият производител на петрол в света, държейки 13% от глобалния добив, но суровият климат и рушещата се инфраструктура правят страната също така и най-големият замърсител с петрол, пише Associated Press.
Нефт и нефтени продукти се разливат буквално ежедневно, коментира д-р Григорий Баренбойм от Института за проблеми на водите към Руската академия на науките. Точни данни липсват, но числото 5 млн. тона /над 35 млн. барела, в един тон нефт има 7.33 барела/ се твърди от Greenpeace, WWF, както и от д-р Ирина Ившина от спонсорирания от руското правителство Институт за околна среда и генетика на микроорганизмите.
До въпросните 5 млн. тона разлят петрол може да се стигне и по аналитичен път. Изследване от 2010 г. по поръчение на руското министерство на природните ресурси показа, че годишно почти 500 хиляди тона петрол се изливат в северните руски реки и оттам в Арктика. Друго изследване установи, че само 10 – 15% от разлятия в Русия петрол постъпва в реките. Но според други източници в руското министерство за икономическо развитие, дори горните оценки са твърде консервативни: реалните утечки може би стигат 20 млн. тона годишно.
Подобно разминаване в данните всъщност е напълно възможно – според руското законодателство, разлив на петрол в размер до 8 тона се счита за „инцидент“, за който не се начисляват глоби. При това повечето по-малки разливи остават недокладвани. Петролните разливи в Русия не са толкова драматични като този на BP в Мексиканския залив – капка по капка, вместо експлозия – но са несравнимо по-мащабни, отколкото във всяка друга страна, произвеждаща много петрол.
Да не забравяме, че нефтът в Русия се добива, съответно разлива, в необятните простори на тундрата, което прави много по-лесно да се прикрие течът от счупена тръба или процеждане от изведен от експлоатация петролен кладенец. През зимата температурите обикновено падат под 40 градуса по Целзий, това прави тръбопроводите по-чупливи и налага постоянното им следене и подмяна – нещо, което масово не се прави. Още по-притеснително е, че и на чисто новия тръбопровод на Транснефт от Източен Сибир до Китай за броени месеци се случиха два разлива.
Дори ако речем, че разливите на петрол в Русия са само официалните 500 000 тона в реките, а не логичните 5 млн. тона, Русия просто ръси петрол по земята. Атаките на бунтовниците над тръбопроводите в Нигерия /добиваща една пета от руските количества/ през 2009 г. доведоха до разлив на 110 хил. тона петрол. САЩ е третият по големина производител на петрол и през 2010 г. официално е разлял 17 600 тона, при средни за десетилетието 15 000 тона годишно. Още по-добре се справя Канада, която работи при сходни климатични условия с Русия и е постигнала резултат само 7 700 тона годишно. А друг голям производител и съсед на Русия, Норвегия, годишно разлива 3000 тона нефт.
Проблемът става още по-сериозен, ако се разгледа през призмата на руските аспирации към въглеводородите в Арктика. Русия в момента просто не разполага с необходимите технологии за безопасен нефтодобив, който няма да разруши крехката северна екосистема. Наскоро Алексей Конторович, шефът на съвета по геология, нефт и газ към РАН заяви, че страната към средата на века трябва да е в състояние да добива от северните морета нефт и газ – но колегата му Баренбойм е категоричен: руската технология се развива твърде бавно, за да може да се говори за безопасен добив на арктическите фосилни ресурси. Въпреки всичко, Газпромнефт, петролното дъщерно дружество на Газпром, започва петролни сондажи в Печорско море.
Най-големият петролен разлив в руската история се случи през 1994 г. в Коми. От авария на остарял тръбопровод тогава бяха излети вероятно около 100 000 тона петрол, което изби животните и растенията в региона и замърси 40 км. от теченията на две местни реки. По официални данни респираторните заболявания сред населението на близките села са се увеличили с 28% в годината след разлива. Според местните власти, вината е единствено на компанията оператор на тръбопроводната мрежа в региона – тоест на ЛУКОЙЛ, втората по големина руска петролна корпорация.
В град Усинск в република Коми, на 60 км южно от Полярния кръг, местната власт вече е вдигнала ръце от борбата с петролните компании. Миналата година прокуратурата на Усинск директно е посочила в доклад: основният проблем е, че „компаниите извличащи въглеводороди се фокусират върху това да правят печалби, а не да използват ресурсите рационално“. Погледнат от хеликоптер, районът е осеян с черни локви. Разливите се виждат не само от въздуха, но и докато ходиш по тундрата: по мъртвата растителност.
Според експерти, разливите от добива на петрол в Русия са сред най-ужасните антропогенно предизвикани екологични катастрофи в историята – част от наследството на СССР, включващо Чернобил в Украйна, ядрените отпадъци край град Дзержинск, хартиеният завод край Байкал, изливащ отпадъчните си води в езерото, което пази една пета от питейната вода на света, пресъхналото Аралско море.
Валерий Братенков работи като бригадир в петролните полета край Усинск – разказва AP. Той се е опитал да се срещне със своите шефове от ЛУКОЙЛ и да им обясни, че петролът тече под носа им на земята; той ги е помолил да поправят тръбопроводите. „Те ми се обидиха и ми казаха, че това ще струва твърде много пари“, коментира 63 – годишният руснак. „Лов, риболов – всичко замина“: изчезнали са северните елени, няма я рибата. Братенков се страхува, че след като големият петрол си отиде, тук ще остане само отровената земя.
Но неговото екологично послание няма как да бъде чуто в град, където 90% от местното население са нефтени работници и техните семейства. Жителите на града са се преместили в Коми от други региони на Русия, за да намерят препитание. От ЛУКОЙЛ официално отхвърлят подозрението, че са отговорни за скришно разливане на петрол. По думите на компанията, в цяла Коми през миналата година са разлети само 2.7 тона нефт.
Според Иван Блоков от Greenpeace Russia, който специално проучва петролните разливи, ситуацията в Коми е същата както във всички руски петролни региони, от Черно море покрай китайската граница до Далечния Изток. „Случва се навсякъде. Това е нещо типично за всяко петролно поле в Русия. Системата е стара и не е подменена навреме от петролните компании“.
В Русия имало много разливи… А защо? Кой всъщност е виновен за тях? Този, който купува нефта, тоест виновни сме всички, но вината на всеки е различно голяма. В САЩ имало малко разливи – а те като купуват нефт от Русия (и не само те), не са ли индиректно виновни за големите разливи?? В това се намесва и народопсихологията, съответно нивото на технологичното развитие (тук имаме допирна точка). Не е ли виновемн всеки, който не слиза от колата си??
Фирмите в условията на пазарна икономика се държат така, както са принудени, тоест те са цинични и лицемерни. Пример – в САЩ, където регулациите са по-строги – фирмите се държат по-приемливо, а в Русия е точно обратното, но не защото американските фирми са “добри”, а руските – “лоши”, а защото всички действат според принципа “ако мине”.
Митак, пишеш, че, цитирам: “Атаките на бунтовниците над тръбопроводите в Нигерия /добиваща една пета от руските количества/ през 2009 г. доведоха до разлив на 110 хил. тона петрол.”, но защо не написа, каква е причината за тези атаки? А именно, че компанията Shell съсипва делтата на р. Нигер, съответно живота на местните хора и по типично колониален маниер в замяна на всичко това дава жълти стотинки на местните (подкупите не се броят). Не взимам страна, просто търся корените на проблемите. Мисля, че екотероризма не е начин за решаване на проблема, но ако вие живеехте там, какво бихте направили?
Не само Русия е отговорна за най-ужасните антропогенно предизвикани екологични катастрофи… Няма засега да се спирам на тях, защото твърде много ще изместя темата.
Нека не се заблуждаваме – всички са “един дол дренки”. Готови са на всичко, само за да осигурят необходимия на загиващата пазарната икономика нефт. А точно преди края, глада за енергоресурси (главно нефт) ще стига до все по-невъобразими нива на истерията. Невъбразими за нормалните хора, разбира се.
Истинския проблем не е как да се строи и поддържа нефтена инфраструктура, която не допуска големи разливи, а как да се намали консумацията на енергоресурси, как да живеем само с нещата, които са ни наистина необходими. Иначе загиваме, но края няма да дойде бързо и безболезнено. Впрочем, той отдавна е в ход, но все още има шанс да се сведат до минимум избежните загуби. Но колкото повече време минава, толкова този минимум става по-голям.