Водата е парадоксална стока: изглежда изобилна и безплатна, но мнозина се страхуват, че сме близо до онзи ужасен повратен момент, когато хроничният недостиг на вода ще стане норма за фермерите, предприятията и населението – посочва се в разработката Valuing water: how can businesses manage the coming scarcity, изготвена от IGEL, Инициативата за глобално екологично лидерство.
Водата е вече оскъдна: за последните 50 години употребата на вода се е удвоила. Водата в идните десетилетия обаче ще става още по-оскъдна. Към 2030 г. претенциите на човечеството към водите на сушата ще нараснат с още 40% – без промяна в предлагането.
Водата влияе на имиджа на компаниите
Водата трябва да се причисли към „сърцевината на бизнеса“ на големите водно интензивни компании, допълва оценката за мениджъри, изготвена съвместно с Knowledge&Wharton. Водата става решаваща точка за получаване на сделки в определени региони и предполага директна работа с местните общности, които биха могли да се противопоставят на водно интензивни проекти.
Водата вече се появява като скрита цена в генерирането на електричество, както от хидротурбини, така и за охлаждане на централи с други горива. В САЩ енергетиката консумира 39% от общото водно ползване, отстъпвайки на селското стопанство с 41%. Предимството на енергетиката е, че 53% от използваните води се връщат във водния кръговрат, докато 85% от използваната за напояване вода се изпарява.
Компанията ще си изгради добър имидж и подобри отношенията си с местните власти, ако предприеме още сега стъпки към постигане на водна неутралност. General Electric например инвестира 1.5 млрд. долара годишно в изпълнение на идеята за водна неутралност. Ако работи за компенсиране на изведената в производството вода, пълен цикъл на третиране и повторна употреба на отработените води, освен имидж компанията ще си осигури конкурентно предимство в ключов за бъдещето ресурс.
Заедно с това компанията може да проследи и водния си отпечатък /water footprint/, изразяващ въздействието от дейността на фирмата върху водната среда. 46% от компаниите в САЩ на стойност над 1 млрд. долара са правили подобен анализ. Понякога резултатите са стряскащи: 140 литра вода е отпечатъкът от приготвянето на 1 чашка кафе, а килограм пилешко коства 3900 литра.
Нужни са политики по водите
Водата има не само икономическо, а и политическо значение. Заради недостиг на вода могат да възникнат международни конфликти. Горещите водни точки на света се появяват както при богатите, така и при бедните страни – но при бедните това има по-остри последици за населението, докато вносът на вода става все по-честа практика на някои места в Южна Европа, а в Персийския залив все по-масово се обезсолява морска вода, като Саудитска Арабия и ОАЕ употребяват в заводите си за обезсоляване поразителните 1.5 млн. барела петрол дневно, което се равнява на годишното производство на петрол на Либия.
Според изследване на девет изследователски института, публикувано през 2010 г. в Nature, най-силен е рискът за повърхностните сладки води. 80% от световното население получава вода от реки, които са екологично стресирани от селскостопанско ползване, замърсяване и инвазивни биологични видове. А според ООН, ежегодно 1.5 млн. деца под 5 години умират заради заболявания, свързани с вода и хигиена.
Един от най-влиятелните гласове сред глобалните бизнес лидери, изпълнителният директор на Nestle Петер Брабек – Летмате посочва: „Докато колективното внимание беше фокусирано върху намаляващите доставки на фосилни горива, пренебрегнахме простия факт, че освен ако не се направят радикални промени, първо ще свърши водата и това ще стане скоро. Ерата на водата по цени, подтикващи към разточителство, свърши“.
Никой не е по-голям от водата
Водата е сред стоките, за които плащаме колкото ни поискат. Но водата не е просто стока, разбира се. Няма как да се абстрахираме от биологичната й роля за поддържане на живота. Тя има и социално значение: не друго, а възникването на човешкото комплексно общество се гради върху осигуряването на вода.
Древните цивилизации на Междуречието и Китай са се развили чрез изграждане с колективен труд на напоителни съоръжения, планирането на които увеличава важността на държавната функция. Бизнесът в наши дни се стреми да изпревари държавата в оценката й за важността на управлението на водните ресурси в условията на воден стрес.
Въпреки това, самите бизнес лидери признават, че от водните практики на компаниите има още какво да се желае. Те знаят дори, че „обществеността губи търпение“. В Пенсилвания и Ню Йорк, където хората са добре информирани и долавят заплаха за питейните води заради прилаганата неустойчива техника за извличане на природен газ с инжектиране на вода, две трети от допитаните жители посочват, че са обезпокоени.
Водата чрез технологични иновации
А междувременно бизнесът тества нови идеи за водата, например GE напредва в производството на енергия от водород в горивни клетки, с чиста вода като страничен продукт, с технология осигурявала вода и електричество на астронавти.
Обезсоляването на морска вода е друг важен бизнес, който ще става по-важен и ще отчита каква енергия се използва в процеса: Саудитска Арабия вече прави с IBM инсталация за обезсоляване, захранвана от соларна енергия, която ще осигури вода за 100 000 души.
А на остров Мавриций работят малки соларни обзесолители на стойност 200 – 250 долара, които дневно произвеждат 7 литра сладка вода от 10 литра морска вода.
За мен водата не е стока. Да търгуваш с водата е също толкова цинично, колкото и да търгуваш с живота (пример – индустриите за здравето).
В предлагането на вода ще има промяна – в посока намаляване. Освен това водата ще става все по-некачествена и все по-неравномерно разпределена – някои райони ще умират от суша, а друго ще бъдат буквално удавени.
Всичко това ще се случи, ако достатъчно хора не се осъзнаят и не променят изцяло начина си на мислене, а оттам и начина си на живот. Но това може да да го направи само доброволно (и бързо) всеки един от нас. Иначе ни чака гибел.
Изказването на Летмате също е цинично. За мен той намеква, че чистата вода в бъдеще ще стане лукс и само много богатите хора ще могат да си я позволят. А какъв е приноса на неговата компания, произвеждаща (и налагаща) хиляди ненужни продукти в огромно количества?
А инвестицията на GE според мен е обикновен greenwashing.
Не бива да забравяме и огромните ресурси необходими за обработка на питейна вода (озониране, филтриране, пречистване, транспорт, пластмасови отпадъци от опаковките и т.н.) и на отпадъчните води (пречистване, депониране на сухите отпадъци и т.н.).
И накрая едно лирично отклонение – като бях малък, много се впечатлявах от описанието на уличните продавачите на вода в арабските приказки. А днес у нас никой не се учудва на голямото предлагането на вода (не само на минерална!) в магазините… Днес ако кажеш, че пиеш вода от чешмата (не само голяма част от питейната вода в София не е добра), те смятат за човек, който не се грижи добре за здравето си. И още по-лошо – че си социален аутсайдер, който не печели достаъчно, за да купува бутилирана вода…
Хигиената не е задължително свързана със изпозване на вода – например има много видове компостни тоалетни, които не се нуждаят от капчица вода, а са по-безопасни от много от селските тоалетни, използвани масово и у нас.
Освен това – забелязах, че когато съм няколко дни във висока планина потта ми почти не мирише, въпреки по-голямото физически натоварване, отколкото в града. Това според мен се дължи на чистия въздух, свободен от замърсяване с газове и прах. Следователно, ако живееш в урбанизирана среда, ще имаш много по-голяма нужда от вода, за да се поддържаш чист.
Не по-малко важен е въпроса със разхищението на вода за битови нужди. Например средния американец през 2006 г. е изразходвал 575 л. вода дневно, французин – 287, британец – 149 л. В дъното на тази класация са гражданите на Уганда с 15 л. и на Мозамбик с 4 л.! Всеки сам може да си направи изводите.
Източника на данните за използването на вода за битови нужди се намира на този адрес:
http://www.data360.org/dsg.aspx?Data_Set_Group_Id=757&transpose=row